Метерологичните прогнози обещаваха 20 санта сняг в Балкана. Но прогнозите винаги са с допуск-грешка и чертата между шанса за кална мизерия и шанса за зимна приказка беше тънка :)
За това избрахме един по-лек пешеходен маршрут - от село Тъжа до хижа Русалка. Разстоянието не беше голямо - към 6 км, а денивелацията - по-малко от 600 м. Ако добавех старите разходки - Априлци - х. Тъжа и х. Тъжа - КИП Сладка Вода този маршрут завършваше цялостното ми напречно прекосяване на Балкана "на части" :) :)

За този уикенд бяхме планирали тръгване от Карлово, лека фото-разходка по Стара Река и за десерт - мохабет в хижа Хубавец.
Следяхме прогнозите за времето, но синоптиците ги обръщаха като фурнаджийски лопати. Ден за ден вещаеха всичко - от лятно слънце до снежен апокалипсис. За това решихме да заложим на нещо леко и неангажиращо, където каквото и да ни дойде на главата, да не ни съсипе. Не сгрешихме :)

800 метра денивелация. Въобще не знам от къде ми хрумна тая идея. Но когато Краси ми се обади с желание да ходим много, ("ама наистина много" :) ) поради някаква причина първото което ми дойде на акъла беше хижа Свищиплаз. Докато го осъзная и се опитам да си върна думата назад, вече беше късно и бях забъркал в тази история Веско, Мартин и Катя :)
"800 метра денивелация". С тези три думи лягах и ставах последните няколко дни, започвайки да се изпотявам предварително :) За някои хора, това би било разходка в парка, час-два за събуждане сутрин. Аз не съм от тези хора :)

Голяма агитка се събрахме този уикенд и с Краси дълго умувахме къде да идем. Изискванията бяха: умерено ходене, лека денивелация и красиви пейзажи за снимки. Прехвърлихме десетина дестинации като накрая победител остана хижа Плевен. Прогнозата за времето се очертаваше интересна - променлива облачност и леки дъждове - може би най-после щяхме да видим малко есенно време :)

Непрогледни мъгли, традиционни ураганни ветрове и заскрежени балкански била по средата на октомври. Не си давахме сметка че това ни очакваше този уикенд :)
Работната седмица преваляше, а покрай забързаното и задъхано ежедневие все още не бяхме набелязали дестинация. Четвъртък показах моята карта на Веско, а той без да я поглежда отсече - "Отиваме на Българка!" :)